May 3, 2017, 12:06 AM

Гергьовден

2.3K 11 20

Днес ми се късат глухарчета

и ми се вият венчета.

Пролетни дни като зарчета

е разпиляло полето.

 

Идват си белите щъркели,

крачат из тъмното блато.

А по ливадите жлътнали

смесват се бяло и златно.

 

Ех, че е весело слънцето,

младо, празнува Гергьовден!

Хората ведро са плъзнали

под върховете безводни.

 

Хвърлят на вятъра шапките

и се търкалят в тревите.

Колко е хубаво сладкото

бъдно, надиплило дните!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Почувствах атмосферата на Гергьовден, събуди и красивите ми спомени това стихотворение!
  • И аз благодаря!
  • Чрез този стих се усеща, че природата и поезията са едно!
    Запечатващо се! Истинско! Глъбинно!
    БЛАГОдаря!
  • Благодаря!
  • Чак сега прочетох, но не пречи да се възхитя!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....