Гергьовден
Под вишната отпивам от мавруда –
за късната ми смърт да е предплата.
Тъгата ми две котки ще прокудят,
синигерът говори с тишината.
Подреждам пъзела на мойто детство
и нови некролози препрочитам.
Животът ми е всичкото наследство
с което още под небето скитам.
След лапсуси, кавички и тирета,
аз мога да оборя всеки Господ.
Три жълти минзухара кротко светят
в зеления перчем от майски троскот.
Отказах да съм евтина награда
и ялови пророци да ме съдят!
Под вишната отпивам със наслада,
че моя син е днес от мен по-мъдър.
Поетът, всъщност, не е нищо ново –
решение в неправилна задача.
Какво ми даде мереното слово? –
приятели, с които да поплача!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
