с коси-усойници
разпуснати по раменете
и роклята
захвърлена небрежно
върху стола
пред писалището
пристъпва тя
и пред вида
на вечната ѝ младост
коленичи Адът
по следите ѝ
разлива се пустиня
и костите си
не един щастливец
е заровил тук
не съществува
смъртен мъж
веднъж
плътта ѝ вкусил
и непоискал
да загине
© Александър All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
