Гибелна страст
От много дни не спира да вали.
Пожарът див във мене се разраства.
Тоз пламък със вода не се гаси.
В прегръдка огнена сал той угасва.
Вали и всяка капка дъжд боли.
Една звезда във хаоса проблясва.
Към нея праща огънят искри.
От страст трепти - по нея се прехласва.
И трясва мълния. Морето ври.
Стихия гибелна във мене властва.
Извира лава в моите гърди.
Разпадам се на хиляди пространства.
© Петър Варчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
