Гибелна страст
От много дни не спира да вали.
Пожарът див във мене се разраства.
Тоз пламък със вода не се гаси.
В прегръдка огнена сал той угасва.
Вали и всяка капка дъжд боли.
Една звезда във хаоса проблясва.
Към нея праща огънят искри.
От страст трепти - по нея се прехласва.
И трясва мълния. Морето ври.
Стихия гибелна във мене властва.
Извира лава в моите гърди.
Разпадам се на хиляди пространства.
© Петър Варчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
