Гладният Вълчо
Малко стадо кротички овце
край горица сладко си пасе.
Тихо агънцата блеят,
горски птички песни пеят.
Вълчо гледа скришом отстрани,
огладнял е, много му личи.
Две недели нищичко не ял,
цял овен със радост би изял.
И със зъби трака трака-трак,
че стомахът му е празен пак.
Как с хитрост да открадне
няколко овчици днес по пладне.
Пир самотен да направи,
скрит в зелената дъбрава.
Гледа Кумчо, тихичко ръмжи,
пес голям край стадото кръжи.
Ако го подуши и подгони,
тя, вълчицата, сълзи ще рони.
Вълчо примирен опашка сви
и в гората гладен той се скри.
© Галя Николова All rights reserved.
