Гласове от детството
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕТСТВОТО
Пресъхна ли, река на мойто детство?
Глух дол, папур, треви и върбaлак.
А кладенчето, островът – къде са?
Къде е онзи пъстър, чуден свят?
Събуждах се и тука все дотичвах,
привличаха ме толкова неща:
водата силна в улей воденичен,
каруците и камъкът-мливар.
Гълчавата припряна на жените,
тупалките по мокрото пране
и всеки шум и крясък зад върбите,
където беше нашето море;
дарак, и бояджийна, и тухларна,
за мен всичко беше – г л а с о в е.
И как във чудеса да не повярваш,
щом чудесата правеха ги те!
Руната те превръщаха в къдели,
а преждите и платовете - в цвят,
калта - във тухли, тухлите - в темели...
Съселяни строяха вече град.
Последна ти от тука си отиде,
ранена и обидена, река!
И аз избягах. Връщам се, кът свиден.
За прошка идвам. Страшно закъснях.
© Цонка Петрова All rights reserved.
