Glass Foreign Body Reflection
Маската красива, е разрязана,
леден блясък, хладна ласка,
протегната в дъга стоманена;
сълзи поточе алено
във ручей да порасне
и в завивката си топла
да прегърне бреговете
пресни, ухаещи на тленност...
Изражение на лотос
необезпокоено
моето следи;
полъхна ме студено
несломима кроткост
зад стъклени очи,
но истината ярка
топло капе
в пода грапав
от бледите страни
сега наред си ти
*
Пак пред тебе съм,
твое огледало,
затвор от кошмарен сън...
Мене счупи,
свободна бъди, и цяла
Свободно ще бъде и всяко парче;
ще намеря пак себе си, без
отражение
*
Мислите сгъни, на оригами,
и моите ще срещнат;
единствено и само
тогава ще бъдем разбрани
