Jun 24, 2016, 8:38 PM

Glass Foreign Body Reflection 

  Poetry » Other
256 2 2

Маската красива, е разрязана,

леден блясък, хладна ласка,

протегната в дъга стоманена;

сълзи поточе алено

във ручей да порасне

и в завивката си топла

да прегърне бреговете 

пресни, ухаещи на тленност...

 

Изражение на лотос

необезпокоено

моето следи;

полъхна ме студено

несломима кроткост

зад стъклени очи,

но истината ярка

топло капе

в пода грапав

от бледите страни

 

сега наред си ти

 

*

 

Пак пред тебе съм,

твое огледало,

затвор от кошмарен сън...

Мене счупи,

свободна бъди, и цяла

 

Свободно ще бъде и всяко парче;

ще намеря пак себе си, без

отражение

 

*

 

Мислите сгъни, на оригами,

и моите ще срещнат;

единствено и само

тогава ще бъдем разбрани

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Привет, Таня! Понякога отраженията са изкривени без да забележим.
  • Ах, тези наши огледала!
Random works
: ??:??