Гласът на любовта

Poetry » Love

966 0 25

Замислен, напосоки броди в мене

гласът на закъснялата любов.

Не плаче той, понякога простенва,

нашепва тайнствен Благослов.

Дали ще можем някога на светло

да изкрещим със силен глас,

света да проглушим вълшебно:

„На любовта сме в нейна власт!".

Дали ще бродим пътища незнайни

тъй както идват във съня?

Ливади, планини омайни

дали ще сгреем със сърца?

А после тихо в нас да свърнем,

дълбоко - в нашите души...

със погледи да се обгърнем,

прегърнали се, да заспим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Аплодисменти, Криси!

2008-01-18T11:18:13+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

"...А после тихо в нас да свърнем,
дълбоко - в нашите души..."

Прекрасно Е!!! Както винаги - "жестока". Е, а Дано!

2008-01-17T20:33:38+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Ливади, планини омайни
дали ще сгреем със сърца?

Не е нужно, нали затова си имаме глобално затопляне...

2008-01-17T19:41:28+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Много е чиста поезията ти.Като че в любовта човек става част от един друг,красив и възвишен свят.

2008-01-17T18:21:46+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Стихът ти е прекрасен,гали душата,докосва я нежно и топло!С обич,Криси!

2008-01-17T17:40:17+02:00