Гласът на любовта
Замислен, напосоки броди в мене
гласът на закъснялата любов.
Не плаче той, понякога простенва,
нашепва тайнствен Благослов.
Дали ще можем някога на светло
да изкрещим със силен глас,
света да проглушим вълшебно:
„На любовта сме в нейна власт!".
Дали ще бродим пътища незнайни
тъй както идват във съня?
Ливади, планини омайни
дали ще сгреем със сърца?
А после тихо в нас да свърнем,
дълбоко - в нашите души...
със погледи да се обгърнем,
прегърнали се, да заспим...© Криси All rights reserved.
