Гледайте, шамани!
ГЛЕДАЙТЕ, ШАМАНИ!
В разгара на съдбовните промени
се народиха всякакви месии –
Червени, сини, розови, зелени,
все с нови банки, сметки и кесии …
А аз, добрата стара Пенелопа,
все чаках Слънцето да спре до мене.
Мнозина се изгубиха в потопа,
обаче Ной в ковчега взе и мене.
И вместо да ме видят на колене
завистници, злобари и душмани,
опъвам нерви, в битки закалени,
на тях – платната. Гледайте, шамани!
От мен не стана ветрогенератор.
Соларно някак исках да посветя.
Днес чакам пулс и циганското лято
да ме дари с най-слънчевото цвете.
4 октомври 2010 г.
© Николай Христов All rights reserved.
