Feb 21, 2009, 2:54 PM

Гледам през прозореца...

  Poetry
1.8K 0 3

Гледам през прозореца


Гледам тихо през прозореца студен
как вилнее тихо вятърът студен.
Сърцето, треперещо от студ...
моли то да се върнeш пак при мен.

Гледам тихо през прозореца студен,
как виелици бушуват...
В сърцето ми гори пламъче с надежда...
Че пак при тебе ще се сгуша.

Гледам тихо през прозореца студен...
как снежинките се реят...
А моето сърце  крещи, за тебе плаче,
за тебе то изгаря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизабет Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • От болката се раждат най-искрените и красиви неща, но трябва и много, много работа... продължавай да пишеш, да работиш...
  • обичай ...това е най .върховното чувство ...все едно колко боли...ВИлИ
  • Гледам как снежинките се реят,
    а сърцето ми се свива.
    Изгарям от любов и те зова,
    че без теб е пуст света.
    Поздрави!Продължавай да четеш и пишеш стихове. Постепенно ще натрупаш опит и като влагаш чувства и ти ще напишеш хубави стихове.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...