Гледците на сляпата неделя
Вземи си всички нощи - пълнолунни,
от вятър изкованите окови.
Свеулките Луната ще целуне
ще плисне дъжд - ще блеснат, като нови,
замислените, стари булеварди,
нозете ми - ще ги помилват нежно.
Предесенно добри, свалили гарда,
ще плачат кестените - неизбежно.
Ще им открадна острите бодлички,
сърцата им до век ще омагьосам.
Върви сега, върви! Вземи си всичко,
ще преживея, някак си - на косъм.
Дори да пада дъжд покрусен тихо,
в контурите ти помнеща постеля.
Бодличките, които всичко скриха,
гледците са на сляпата неделя.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
