Глупаво ли е?
Глупаво ли е да си добър
във този свят безбожно сив и тъжен
и да приютяваш под своя чадър
хора, на които после не си нужен?
Глупаво ли е да вярваш в чудеса,
когато всичко е песимистично и цинично,
да се усмихваш заради капките роса,
а всичко друго да е някак си безлично?
Глупаво ли е да даваш прошка
на този, който за пореден път те лъже,
слага за пред теб красивата обложка,
а после се присмива - вече мъж е...
Е, нека глупава да бъда,
свикнах с лицемерието и лъжите.
Не съм Бог другиму да произнасям присъда,
Той все някога ще претегли делата -
лошите и добрите!
© Таня Момчева All rights reserved.
