В плен на пролетното слънце,
със светнали от щастие очи,
обичаме те, наш скъп живот,
силно, както никога преди.
Ще очакваме от теб и днес
само топлината и любовта
със радост да ни поднесеш.
Да няма за никого самота.
Дните ни да са вълшебни,
в тях душите да празнуват.
Чувства дълбоки и извисени
нека сърцата да вълнуват.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
