Магазинът е затворен.
Илюзии не се продават нито пък мечти.
Аз никога не съм продавала,
а толкова е празно...
Иска ми се да си купя
две ръце, които галят,
усмивка топла, тиха песен.
И едно сърце с ритъм нежен.
Нима не се търгува с тях?
Или борсата за ценности човешки е закрита?
В тихата пътека на живота
пòказна витрина ще открия.
Всяка радост и омраза ще разкрия,
за да мога в безоблачното утро
сладостно от любовта ти да отпия.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
