Глътката въздух на сбогом
ГЛЪТКАТА ВЪЗДУХ НА СБОГОМ
Аз не помня дали сме се любили
подир някой купон в младостта ни.
В паметта ми – порутена лудница,
място нямаше за мелодрами.
И добре че не съм те обичала.
За какво ми е да те изстрадвам,
да се боря със всяко различие,
а раздялата е безпощадна?
В неприютните гънки забравата
е събрала ненужните кръпки.
Те за нищичко друго не стават –
тежки спомени в тях изпотъпквам
Върху занемарените лавици
ще забърша праха и излишъка.
Без любов ако прага прекрачил си,
щом си тръгнеш, свободно ще дишам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
