ГНЕЗДО
Навън февруари снежни въжета заплита.
От квадрат и половина направихме рай.
Целувахме се и никой от двама не пита,
че тук е студено, а в душите ни - май.
Не искам да тръгва твоят без посочен влак.
Посоката е ясна – пътува към семейния ад.
Телефонът звъни.
Да тръгваш подканват те пак.
Остани! Гнездо си свихме в студения град...
© Мимо Николов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
