Започнал бях гнездо за теб да вия.
Видял бях в тебе птиче, но сираче.
Поисках в моя свят и теб да скрия -
все търсещо любов, ти малко свраче...
Предложих ти едно гнездо, в което
самият аз със болка те дочаках.
Едно гнездо от слънце, над морето,
в което тъмни облаци оплаках...
Измислените порти ти отворих.
Поканих те да седнеш тук до мене...
Дали и страховете ти преборих -
да дишаш вече ти във друго време.
Да няма вече стих за бедно свраче.
Да има стих за влюбено момиче,
което само в щастието плаче
и моя пристан тих безкрай обича...