Sep 28, 2004, 9:09 PM

Гоблен

  Poetry
1.3K 0 1
Бод след бод
в различни цветове...
Над сивата житейска канава
очите ни изтичат.

В един живот,
невинност на дете,
коварство, щастие и самота
съвъкупляват дните.

Час след час,
забързаното време
зашива по лицата ни следи
от вчерашния ден.

Душите в нас -
щастливи, натъжени
бродират с могове - конци
живота ни - гоблен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....