Годежари
Галено детенце мило,
пак до мене си се свило.
Чакаш приказка поредна.
Време е при теб да седна
и във този звезден час
приказка да почна аз...
Жаба Кекерица, пъргава чистница,
скочи рано-рано днеска отзарана.
Па закачи цвете, къщата помете
тя с тревици прости, че очаква гости.
После със капана два комара хвана,
три мухи дебели, пет личинки бели.
Гмурна се в реката, точно под върбата.
Улови чевръсто младо сомче тлъсто.
Чисти ги, изми ги, в нов казан свари ги.
От едно поточе лед-вода наточи.
Сложи си премяна весела, засмяна.
После, без да бърза и гердан си върза.
На глава закичи китка от кокиче.
Седна сам-саминка под една глогинка.
Скъпи гости чака и от радост квака:
-Идвайте ми свати, с дарове богати,
с бъклици в ръцете, с пръстен и със цвете!
Щърко хабер прати по бълхи рогати,
решил да се жени личният ергенин.
- Искам Кекерица, лична хубавица,
умна и скопосна, като китка росна!...
Смее се комара: -Ех ти, жабо стара,
много си живяла, но не си разбрала
или пък забрави, с що се Щърко слави?
Личният ергенин честичко се „жени”.
После на закуска „булките” си хруска.
Стига , Жабо, кряка, скрий се в жабуняка!
Моля ви, деца, мислете!
Умни, бдителни бъдете,
наистина ли е приятел всеки
„ мил”, фалшив ласкател?
© Генка Богданова All rights reserved.
