Годината е млада и невинна
Годината е млада и невинна,
и пътища в нозете ѝ лежат.
Когато фойерверките отминат,
ще нарани сърцето ѝ светът,
девичето ѝ тяло ще жадува
душата ѝ без жал ще поквари,
ще види тя жесток разгул, нечуван,
ще плаче и за зли и за добри.
Сега я величаят в небесата,
издигат храмове от светлини,
смъртта в елха превърнала косата,
дори и не загатва за войни.
Празнувайте! На мене ми е тъжно,
но вярвам по детински в чудеса.
И сплитам сто звездици на окръжност,
на Новата с любов ще поднеса,
сърцето си, стиха си светла вяра,
ще ѝ покажа хиляди звезди...
Когато тръгне немощна и стара,
усмивка нека пътя ѝ бразди.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
