Годините минават,
а пак забравяш бързо ти,
че дните остаряват
и някой пак ще отлети...
Но отлетял е някой вече,
а спомняш ли си ти,
отдавна е било, далече,
ала крояли сте мечти...
Отиват си копнежи,
а пак забравяш бързо ти,
че раждат се кроежи,
а някой пак ще отлети.
И болка в тебе е горяла,
а спомняш ли си ти,
че в сълзи самичка стояла,
все пак си крояла мечти...
© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
браво!!!