Големият огън
У дома всичко е овехтяло, ненужно почти,
сякаш с мен през годините
е остаряло.
И огнището старо, порутено, тъжно мълчи,
като че никога, никога
не е горяло.
От портрета ме гледа младеж с тъмноруси коси,
а чертите любими -
до болка познати.
Той в огнището топло последната жар угаси
и замина в отвъдни земи
непознати.
Няма вече да лумнат огньове, с искри
да ми светят и топлят
в студената зима.
Той, Големият огън, веднъж само силно гори.
И при мене горя, и димът му
отдавна отмина.
© Славка Любенова All rights reserved.
