Mar 18, 2024, 11:23 AM

Голгота

  Poetry
359 2 2

ГОЛГОТА

... денят ми си отиде изведнъж
и мракът върху мен се сгромоляса,
и седнах аз – един самотен мъж,
да пия сам на празната си маса,

 

бутилка вино, никакво мезе –
нали съм свикнал да замръквам гладен,
и мислех си какво от мен си взе,
какво животът, Господи, ми даде,

 

пари и слава, власт – и суета,
невям надежди, пропилени всуе,
ако те има, Боже на света,
дано поне молитвата ми чуеш,

 

преди да стана бучка черна пръст,
аз светлата си вест ще ти изпратя –
и мене ме разпънаха на кръст
с разбойниците – мои смъртни братя,

 

свещичката ми нека те гори –
додето още ми е мил живота.
Прости ми, че не тръгнах с теб в зори
по светлата пътека към Голгота.

 

18 март 2024 г.
гр. Варна, 7, 00 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...