Да пораствам още ми е рано...

Не искам да разбирам света...

Искам да се сгуша в Мама само

и да си постоим така...

Не е порасло мъничкото ми сърце

и по детски още страда.

А как се обяснява на едно дете

за смърт, за болка, изневяра? 

На големите светът не го интересува 

подготвен ли си, или не.

Завлича те със страшна сила

и ако оцелееш, си добре.

Детето в мен не иска да повярва,

че лошо има в този свят.

А жената в мен се скарва, 

че неизбежно е все пак.

Двата свята ме разкъсват ужасно.

Прескачам от един във друг 

като на дама.

И сякаш никъде не съм намясто, 

защото нито съм дете, нито съм

голяма...