Гора
отново
преминавам през същата гора
за n-ти път оставям холограмите ѝ
зад гърба си
не се обръщам
няма за кога
и нямам силата да го направя
зная
че ще ме лиши от силата
която ми е нужна да достигна края
защо ми е да я хабя с'слова
правя се на приятно разсеяна
утайка в чаша кафе
и се любувам на всичко
което попада в периферното ми зрение...
(усещането не лъже
затова си струва
да възпиташ гледната си точка)
... над почвата
се извисяват
или надвесват
старите познати борове
закрилят ме
с
достолепната столетна мощ
преборила по хитър начин
времето - природата
или ме дебнат
може би и двете
надзирават
примерния си затворник
- доживотна
"дали това ще ми изкупи
малко свобода
да мога да поседна на люлеещия стол
напомнящ детство на верандата
и да отпусна без насоки
взора си
да се порее над гората
гледаща отсреща
с
достолепните столетни борове
да извоювам старост на живота си"
това е всичко в моята глава
докато се опитвам да пребродя
за n-ти път
с душата си
бездушната природа на природата
не я виня
че може да е повече
разбирам я и продължавам да се боря
боря се!
© Северина Даниелова All rights reserved.
