Гора

Вървях по своя тежък друм,

но за миг забравих суета, шум,

изпълних се с радост тиха,

птичи песни ме успокоиха.

Усетих около мен светлината,

нещо трепна ми в душата,

свят хармоничен ме докосна

с някаква си свежест росна.

Усетих Божията красота,

значи и хубав може да е света

и сред тези чудни дъбрави

за малко душа зло забрави!