Горчив спомен
how could an angel break my hear>>>
Не те попитах колко ме обичаш.
Просто тръгнах и дълго вървях.
Пред шума на листа коленичих
и пред погледи чужди немях.
Приемаше ме само като даденост.
Кристала бях във твоите ръце.
Ревниво пазех чашата с отровата,
трепереха ли твойте колене!
Сърцето ли на камък се превърна?
Душата ли накъсана мълчи?
Сълзите мои във синджир превърна,
затегнал се на примка отстрани!
Два пламъка в очите угасила.
Във шепи черни въглени събрах.
Подритвана с крака, но още жива
с частичка от живота оцелялях!
А казах ли ти колко те обичам?
Прости ми! Ако можеш, забрави!
От сладката отрова щом опитах,
и в спомените даже ще горчи!
© Анета All rights reserved.
