Горчива е балканската ми кръв
От вълци дири в клисавата кал.
Дали свирепа глутница ме гони?
Един си имам светъл идеал
и браня го от хищните нагони.
Наслушах се на колективен вой,
на глутницата ясен е водачът,
но знаят ли в амока вълчи свой –
за мене те, че нищичко не значат?
Животът ми – той в строфи е изпят,
по дирите ми глутницата куца.
Щом заедно са – вият и квичат,
поединично – па̀лета – скимуцат.
За да си хищник май не стига стръв?
Горчива е балканската ми кръв.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
