Nov 12, 2006, 1:05 AM

Горчива раздяла

  Poetry
939 0 5

Не ме поглеждай пак, отново

обърни ми гръб и се прости с мен,

недей да търсиш нещо ново,

заради което да ми се обадиш в други ден.


С любовта простихме се отдавна,

поради лъжи и клетви зли

и след връзката ни толкова страдална

явно никога не ще сме ний приятели.


Обичах те безкрайно много,

макар и никога да не признах,

затова боли ме тъй жестоко

и скривайки сълзите, вместо тебе аз си тръгнах.


19.09.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много е хубаво!поздравления!
  • Просълзих се........
  • Благодаря ти, Светле! Мен ме трогнаха твоите думи, наистина много добре си се изразила

    Поздрави и топли прегръдки от мен!
  • Докосващ стих.
    Хареса ми ...

    Не ме поглеждай пак, отново
    обърни гръб и се прости с мен,
    недей да търсиш нещо ново,
    за да се обадиш в други ден.

    С любовта простихме се отдавна,
    поради лъжи и много клетви зли.
    След връзката ни, така страдална
    не можем да останем с теб приятели.

    Обичах те безкрайно много,
    макар никога да не признах на глас,
    затова сега боли така жестоко …
    сълзите скрих,вместо теб тръгнах аз.

    Поздрав и усмивка.
  • Браво.Стиха ти ме трогна.Дали има човек,който да не е преживял болката от раздялата с любимия човек.Дали има някой,който да не се обръща назад със съжаление за любовта,тъй красива в началото и изродила се в грозна гротеска накрая?Надали.Поздрав от мен!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...