Dec 7, 2007, 12:15 PM

Горчивата истина

  Poetry » Love
1.1K 0 3
Аз може повече да не обичам,
може и по въздух да вървя,
но заклевам се - не се заричам,
че след теб не ще го позволя.
За сърцето ми е привилегия да чувства,
да отдава, да очаква, да крепи.
Нямам право на грешка ''единствена'',
последната ми беше ти!
Не съжалявам, че те имах във живота си,
не си изгубени минути, ни любовен сън...
Всеки има дупки  по платното си...
Ти бе яма... запълних те с чакъл...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точно така, "запълних те с чакъл"... Много добре казано, изживяно, истинско.
  • страхотно е
    Поздрави!!!/6/
  • Не се заричаи любовта не пита пък и никога не са на едно мнение сърцето и разумът!
    Успех!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...