Горчиви глътки
Горчиви глътки
От чашата на любовта отпивах глътки,
но уви, горчиви станаха във миг,
когато ти напусна ме и чашата се счупи,
когато аз превърнах се във вик.
Сълзи от болка ронех аз в нощта -
пресъхнаха очите ми горещи.
И зъзнех аз от студ сама,
и палех тежки свещи.
Молбите ми останаха нечути.
И пак до мене празно е леглото.
До късна нощ оставам будна,
заслушана в нощта и тишината.
Заключих в мене любовта,
обвита във воал от мъка.
И чакам във нощта сама
да дойде някой и да я отключи.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
