Sep 9, 2009, 5:00 PM

Горделивото борче

  Poetry
2.7K 2 2

Горделиво се перчи борът в гората,

букът до него, свил клони, мълчи,

че дошло е време да му капят листата,

дошло е време своя сън да заспи.

- Виж ме, колко зелен съм,красив -

сияе борчето младо -

а ти, с листа пожълтели,

не можеш се мери със мене.

    Букът мълчи и не трепва.

- Ветре - извика борчето в тишината -

ела, ветре, вземи на бука листата!

    Духна ветрецът доволен,

събори на букът листата,

а борчето горделиво извика:

- Сега кой е най-красив във гората?

- Не се радвай, борче красиво. -

     спокойно букът изрече -

Аз нямам иглички зелени,

и не ще ме отсекат за украса,

а ти дали ще си тука тогава,

когато пак ми пораснат листата?

- Мен няма кой да ме пипне,

виж колко съм навътре в гората,

едва ли някой ще дойде да ме отсече,

за да му радвам вкъщи децата.

      Букът замълча,

сви клоните си, па заспа.

      Чу се глас нейде в гората,

борчето развя клонки от радост,

но... за негова жалост...

- Дядо, дядо, виж борче красиво,

колко е хубаво само,

хайде бе, дядо, моля те, отсечи го.

      Съдбата на борчето, мисля, е ясна,

и вие разбрахте, нали?

Сега е елхичка прекрасна,

и деца весели.

      Дойде време,

събуди се букът,

разпъпи листенца зелени,

огледа се - няма го борът.

Тежко въздъхна и рече:

- Борче, борче горделиво,

нали беше най-красиво в гората,

къде си, борче, сега да ме видиш,

да видиш как ми се разлистват листата,

казах ти, но ти не ме чу -

не ще те има тогава.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ganyo Ganev All rights reserved.

Comments

Comments

  • хе.. много ми хареса.. 6
  • Дам, днес си мислих за гордостта и достойнството като амбивалентни понятия, които толкова обичаме да грешим.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...