Ще се просна блаженно-разкрачена,
като котка след лунен вертеп.
А бельото от снощи - прозрачното,
ще изсъхва под знойния пек.
Миризмата на пот и помади
ще ме следва подобно на шал.
Сред жужене на мъжки цикади
ще отпивам коктейл изветрял.
По оградата банда врабчета
еротичният сън ще смутят.
И сред сенки от снажни дървета
ще отпусна уморената плът.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
