Горска приказка
Там, далече във гората,
на полянка, сред цветята,
весел Зайко дългоуши
цяло лято си се гуши.
Ала лятото премина,
наближава вече зима.
Зайко там се притеснява,
Слънчо често не огрява
дървесата,
вече глъхне и гората….
няма къщичка, ни дом,
нито сухичък заслон.
Сви се бедната душица,
где ще найде и храница?
Бързо зайчето реши -
къщица ще построи.
И събра от бук кора,
трънчета като шила,
корите здраво да зашие
и на топло да се скрие.
Бързо къщичката стана,
ала през нощта захвана
буря ледена и зла,
стресна цялата гора.
Къщицата от кора
с вятъра си отлетя.
Зайко дълго зъзна, зъзна,
хубаво до утринта измръзна.
И тогава, без да чака,
на пънче седна и заплака.
Из шумака в старата гора
в миг подаде се сърна
и еленче със рога….
А след него Ежко с Ежка
идат със походка тежка.
Катеричка заподскача,
за да доведе кълвача.
И тогава те задружно
насъбраха всичко нужно.
На широката поляна
здрава работа настана.
Там до вечерта израсна
къща нова и прекрасна.
Зайко вече е спокоен,
хем усмихнат, хем доволен.
Нека идва Баба Зима,
здрава къщичка той има.
Нека преспите се трупат,
в нея морковче ще хрупа.
Даже вече страх не сеща,
щом приятели посреща.
С веселата им дружина
бързо зимата ще мине.
Има хиляди игри
за приятели добри...
© Мария All rights reserved.
