Горски цветя
Горски цветя
Душата ми
с ръждива четка телена,
продра... до кръв...
и сипа шепа сол във нея,
за да ти пея,
грозни, тъжни песни...
през сълзи...
успя...
сега ще вия и скимтя,
като пребито псе,
когато раните си ближа,
и свита на кълбо
се гърча в болка..
а ти се радвай...
на глутницата вълци,
дето пусна срещу мен,
за да ме ръфат,
парченце по парче,
и да наситят свирепия си глад...
със тях се смей...
от мене нищо не остана,
а черепа и костите не гледай..
но виж...
кръвта, в земята
тя попи...
лечебна лайка
до коприва груба
ще порасте
отново...
в горска пролетна поляна.
© Златка Петкова All rights reserved.
