Горски цвят
На Поли
Красиво цвете дъха аромат,
всред безнадеждната пустиня.
Всред тръни горски, нежен цвят,
невехнещо послание в небесно синьо.
В Исус положила приятелски ръка
гориш сияеща от дивен плам.
Очите ти са нежни, очите ти искрят
в цвета на необятната Любов огрян.
Загърбила оковите на болестта,
раздаваш се на хората – дълбоко,
гмурваш се, поглеждаш над гнетта.
Защото гледката си струва от високо...
Доверието детско в теб Го следва,
за скъпата цена готово да плати.
Сърцето истинската свобода преследва,
напускаш лодката – уверена си ти.
И вдигаш поглед горе във небето,
напуснала убежището на сигурността.
С леки стъпки тръгваш по морето,
протегнала ръка към Вечността.
Живота ти ме истински смирява
и ускорява песента на моя пулс.
Благодаря, сърцето ми признава,
че те познавам Поли, чрез Исус!
Красиво цвете дъха аромат
всред безнадеждната пустиня.
Всред тръни горски, нежен цвят,
невехнещо послание в небесно синьо.
Посвещавам скромните редове на скъпата ми приятелка Поли Петкова.
Главната героиня от книгата „Стъпки по водата” от Явор Костов
© Мария All rights reserved.
