Господ е българин
Господ е българин
Тази сутрин на студа Бог
ровеше в един контейнер.
Не потърсих 2-3 лева,
но и той не ме погледна.
Мъкнех аз торба голяма:
мъки, болки, несполуки
и вини 50-годишни...
Не, че бяха ми излишни...
Стиснах плахо аз торбата,
но добила малко смелост,
сложих му я до краката...
Всичко, дето дълго трупах,
бързо се стопи в душата,
но торбичката с надежди
също падна на земята...
Гледахме я мълчаливо.
Готова бях да се откажа
от мечите си красиви...
... Тихо само Го помолих
близките ми да са живи...
Като лента в мен вървяха
първата любов, мечтите дръзки.
После мръсната помия,
дето първа ме изпръска...
... После пък "оная лудата..."
Днес,
15 градуса под нулата!
Господ паднал до казана...
Смърди, не се диша.
Тихо, тихо се отрони
една сподавена въздишка!
30.01.2011 год.
© Радка Миндова All rights reserved.
