Господи,
за нас се жертва -
за да ни спасиш!
Струваше ли тази саможертва -
толкова воним!
Вместо братство и любов -
в лешояди се роим.
Мърша сме -
щом търпим!
Не заслужаваме
кръвта пролята,
със свещи не ще
се оневиним.
Дай ни светлината,
след нея да вървим!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
