Госпожа Самота
Госпожа Самота
Уважаема госпожо Самота,
не сте ли нагла в свойта суета
мислите ми да сушите,
чувствата ми да рушите?
Не сте ли нагла, тъй неканена,
в моя дом, със студ нахранена,
от моя стол, тъй собственически,
да ме гледате владически?
О, да! И стойки ми чупете
и като дете се нацупете,
и тропнете ми със крак,
и въздишайте! И пак! И пак!
О, да! Мила моя, разходете се!
В мойта къща настанете се!
Всичките си дрипи постелете,
всичките си вещи донесете!
Нали ще ставаме приятелки?
На дома ми - наемателки...
Общи ще са ни и дрехите,
и падовете, и успехите!
И в сънищата ми дори
обичта ви ще гори!
И на таблото на колата
си издълбайте имената!
И в дневника ми, даже,
химикалката ви да намаже,
на всяка страница, каренце,
люта драма... и лекенце!
И четката за зъби ли? Защо пък не?
Да застана ли на колене?
Дълбок поклон да ви направя?
О, моля ви се! Ще се справя!
Госпожо, чуйте ме добре -
моят образ няма да умре.
И с вас сега ще се разправя!
Всяка ваша дума ще забравя!
Я, вземайте си дрехите
и юрганите, постелите,
и гримовете, реквизита -
свърши вашата визита!
© Румяна Йорданова All rights reserved.
