Гостенка
До моята самотна стая,
пред дваж заключена врата,
се спря една жена - оная,
която чакам сто лета.
И на вратата тя почука...
Звънец натисна тя дори.
А нещо топло вляво... тука -
поиска да ме изгори.
От този огън във сърцето
позната истина съзнах:
по образа ù на лицето
аз новата любов познах!
Тогаз вратата ù отворих
и пуснах я във моя ден.
А стаята самотна сторих
на храм - за двамата свещен.
И с тази гостенка нататък
дано живея сто лета.
Животът може да е кратък,
но дълга да е любовта!
© Никола Апостолов All rights reserved.
