Виражно по етажите,
гаражите,
пейзажите,
с плашещо адажио,
говорят ти паважите:
„Животът е сред квотите,
имотите,
банкнотите -
пристегнат си във ботите и черен си до готика.“
Злоради са площадите,
фасадите
и сградите.
Едва не изпопадаха
по гръб, от изненадата,
че можеш над шосетата,
дърветата,
паветата,
напук на битиетата,
да литнеш сред врабчетата.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
