Спускаш се по търсещите пътища,
със парещия залез на очите.
Откриваш непознати сънища,
които пълни са с градини от мечти.
Поспри се в миг, щом зърнеш любовта,
отдай се във прегръдката на думите.
Във танц преплетени, в магията,
чувствата възнасят се над нас
и нежно грабва ни стихията,
за да танцуваме небесен валс.
Поспри се в миг, но думи тежки не отронвай,
звездите ги покриват в светлина.
Очите ти мечтаят сънища гальовни,
за да не гледат в тях със поглед уморен.
Но там, между видения лъжовни,
очаквай изгрева на следващия ден.
Поспри се в миг, помахай на света,
на нежността, прикрила се под шумата.
Живей със страстите и не прогонвай
усмивката от своята душа.
© Николай Стойчев All rights reserved.