Mar 5, 2009, 7:15 AM

Градина на мечтите

  Poetry
929 0 5

 

Спускаш се по търсещите пътища,

със парещия залез на очите.

Откриваш непознати сънища,

които пълни са с градини от  мечти.

 

Поспри се в миг, щом зърнеш любовта,

отдай се във прегръдката на думите.

 

Във танц преплетени, в магията,

чувствата възнасят се над нас

и нежно грабва ни стихията,

за да танцуваме небесен валс.

 

Поспри се в миг, но думи тежки не отронвай,

звездите ги покриват в светлина.

 

Очите ти мечтаят сънища гальовни,

за да не гледат в тях със поглед уморен.

Но там, между видения лъжовни,

очаквай изгрева на следващия ден.

 

Поспри се в миг, помахай на света,

на нежността, прикрила се под шумата.

 

Живей със страстите и не прогонвай

усмивката от своята душа.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...