Mar 14, 2016, 10:57 PM

Градушка

  Poetry
455 0 4

Градушка

 

Пролетно утро. Ведро и свежо.

Лъхаше мирис на мъх и цветя.

Ала се скри, слънцето нежно

зад черен облак. И заваля.

 

Птичият глъч внезапно замлъкна.

Вятърът луд листата ошушка.

Попритъмня доста, сякаш се мръкна.

И изведнъж се изсипа градушка.

 

Дрипави облаци, първо с милувка,

се поздравиха. И с блясък.

И отразиха всяка целувка

със оглушителен трясък.

 

Дъжд заравни земята, напукана,

покрита с град и нападали листи.

Корени жадни, водица засмукаха.

И въздухът се пречисти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Образно и красиво! Поздравления и от мен!
  • Поздравления, Мари Елен!
  • Харесва ми как рисуваш с думи, Мари!
  • "Птичият глъч внезапно замлъкна.
    Вятърът луд листата ошушка.
    Попритъмня доста, сякаш се мръкна.
    И изведнъж се изсипа градушка."

    Страхотно встъпление...!!!

    "Преваля пладне. Задух страшен.
    И всеки дигне взор уплашен,
    с ръкав избрише си челото
    и дълго гледа към небето,
    а то сивее мъгловито.
    И слънцето жълтей сърдито:
    От юг бухлат се облак дига
    пълзи и вече го настига;
    по-доле вирнали главите
    и други... Знак е - чуй петлите.
    А гъски около реката
    защо размахали крилата,
    и те са глупи закрещели,
    Какво ли са орали, сели?"

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...