14.03.2016 г., 22:57

Градушка

454 0 4

Градушка

 

Пролетно утро. Ведро и свежо.

Лъхаше мирис на мъх и цветя.

Ала се скри, слънцето нежно

зад черен облак. И заваля.

 

Птичият глъч внезапно замлъкна.

Вятърът луд листата ошушка.

Попритъмня доста, сякаш се мръкна.

И изведнъж се изсипа градушка.

 

Дрипави облаци, първо с милувка,

се поздравиха. И с блясък.

И отразиха всяка целувка

със оглушителен трясък.

 

Дъжд заравни земята, напукана,

покрита с град и нападали листи.

Корени жадни, водица засмукаха.

И въздухът се пречисти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Образно и красиво! Поздравления и от мен!
  • Поздравления, Мари Елен!
  • Харесва ми как рисуваш с думи, Мари!
  • "Птичият глъч внезапно замлъкна.
    Вятърът луд листата ошушка.
    Попритъмня доста, сякаш се мръкна.
    И изведнъж се изсипа градушка."

    Страхотно встъпление...!!!

    "Преваля пладне. Задух страшен.
    И всеки дигне взор уплашен,
    с ръкав избрише си челото
    и дълго гледа към небето,
    а то сивее мъгловито.
    И слънцето жълтей сърдито:
    От юг бухлат се облак дига
    пълзи и вече го настига;
    по-доле вирнали главите
    и други... Знак е - чуй петлите.
    А гъски около реката
    защо размахали крилата,
    и те са глупи закрещели,
    Какво ли са орали, сели?"

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...