Граховият тест
/по приказката на Х.К. Андерсен "Принцесата и граховото зърно"/
Някога в едно далечно царство,
царство, най-красиво господарство,
живеел принц, що търсел си жена,
най-истинска принцеса при това.
Пребродил той на шир и длъж земята,
реки преплувал, стигнал небесата,
но нигде не намирал за беда
и... огорчен се връщал у дома.
Но в нощ една със силна буря страшна,
с дъжд-потоп, светкавици опасни,
се хлопнало на външните врата,
/изгубен странник или пък слуга?/
Отворил кралят, а отвън момиче,
нежно като пролетно кокиче,
със вид печален, мокро, изморено.
"Принцеса съм!" - то казало смутено.
"Добре!" - рекла му старата кралица.
"Ще видим що си, малка дяволице!"
Застлала двадесет дюшека на легло,
а най-отдолу... грахово зърно.
И пухени завивки наредила,
пак двайсет да са, тайно наумила,
та сладичко, дълбоко да заспи
девойчето със царските мечти.
На сутринта попитали я те:
"Как спа в двореца, хубаво дете?"
А тя: "Ох, цялата съм в синини!
Ужасно бе, не мигнах до зори!"
Тогава всички ахнали в почуда,
принцеса тя била, а не заблуда,
щом мъничкото грахово зрънце,
усетила с изнежено телце.
И принцът със усмивка на уста,
предложил царствената си ръка,
на младата принцеса що със чест,
преминала през граховия тест.
© Таня Мезева All rights reserved.
