Граховият тест
/по приказката на Х.К. Андерсен "Принцесата и граховото зърно"/
Някога в едно далечно царство,
царство, най-красиво господарство,
живеел принц, що търсел си жена,
най-истинска принцеса при това.
Пребродил той на шир и длъж земята,
реки преплувал, стигнал небесата,
но нигде не намирал за беда
и... огорчен се връщал у дома.
Но в нощ една със силна буря страшна,
с дъжд-потоп, светкавици опасни,
се хлопнало на външните врата,
/изгубен странник или пък слуга?/
Отворил кралят, а отвън момиче,
нежно като пролетно кокиче,
със вид печален, мокро, изморено.
"Принцеса съм!" - то казало смутено.
"Добре!" - рекла му старата кралица.
"Ще видим що си, малка дяволице!"
Застлала двадесет дюшека на легло,
а най-отдолу... грахово зърно.
И пухени завивки наредила,
пак двайсет да са, тайно наумила,
та сладичко, дълбоко да заспи
девойчето със царските мечти.
На сутринта попитали я те:
"Как спа в двореца, хубаво дете?"
А тя: "Ох, цялата съм в синини!
Ужасно бе, не мигнах до зори!"
Тогава всички ахнали в почуда,
принцеса тя била, а не заблуда,
щом мъничкото грахово зрънце,
усетила с изнежено телце.
И принцът със усмивка на уста,
предложил царствената си ръка,
на младата принцеса що със чест,
преминала през граховия тест.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
