Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
Mar 21, 2017, 7:06 AM  

Гратис не съм се промъкнал

  Poetry
1.2K 8 23

Аз съм криво дърво. И не плодно.

Не е важно - върба или круша.

И съм  ялова почва, безводна,

не ми пука от студ или  суша.

 

Аз съм вятър, студа  който носи,

и съм зрънце в земята умряло...

Аз съм дупка от  дрипи на  просяк,

счупен къс  от едно огледало...

 

Аз съм корен на бурен - безсмъртен,

пътен знак съм, погрешно поставен...

От скалата съм камък откъртен...

Аз съм ланският сняг днес забравен...

 

Но  защо на света  съм се пръкнал?

Да, въпросът е много логичен!...

Чуйте!... Гратис не съм се промъкнал -

мога силно, до гроб, да обичам!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0