Аз съм криво дърво. И не плодно.
Не е важно - върба или круша.
И съм ялова почва, безводна,
не ми пука от студ или суша.
Аз съм вятър, студа който носи,
и съм зрънце в земята умряло...
Аз съм дупка от дрипи на просяк,
счупен къс от едно огледало...
Аз съм корен на бурен - безсмъртен,
пътен знак съм, погрешно поставен...
От скалата съм камък откъртен...
Аз съм ланският сняг днес забравен...
Но защо на света съм се пръкнал?
Да, въпросът е много логичен!...
Чуйте!... Гратис не съм се промъкнал -
мога силно, до гроб, да обичам!...
© Роберт All rights reserved.