Припомням си често стари заблуди...
В пореден танц животът ме люлее.
Детето в мен не спира да се чуди –
защо сълзите в тиха вяра сея?
Пак – загадка от чувства и фотони –
скривам се в мълчание... Питието
допивам, разкарвам мисли-фантоми,
следвам гравитацията на сърцето...
© Павлина Петрова
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up