Мелодията е тъжна,
дъждовна е нощта,
а мисълта ни връща
точно преди две лета.
Леглото е хладно,
горещи тела
и песен, която ни води
към грешни места.
Обичта е жестока,
влудяваща е страстта,
а светът ни изпълнен е с близостта.
Но времето вече е спряло,
то не плаче за мига,
единствено мелодията остава
да звучи във вечността.
© Емили All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
