Грешка.
В думите ти знаците са само чернилка...
Адът е твърде цветен за твоята острилка...
Точката, в която ме постави...
Продължението и моливът, с които ме погали...
Аз кървя безцветно...
А очите ти ме търсят все още в контур един едноцветно...
Само хартията бяла прилича на мен...
И времето, в което бях в издраскания ти плен..
INDY-NIKE 15.06.2007